Европейски Съюз Финансирането се предоставя посредством “Европейския механизъм за микрофинансиране ПРОГРЕС”, създаден от Европейския Съюз Европейски механизъм за микрофинансиране ПРОГРЕС
>
> Да си спомним за Йордан Йовков в 10 любими цитата
13.04.2017

Да си спомним за Йордан Йовков в 10 любими цитата

“Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и да търся у тях преди всичко доброто”, казва големият български писател Йордан Йовков. Днес честваме 137 години от рождението на Майстора на късия разказ.

 Йовков е роден в Жеравна през 1880 г. Завършва гимназия в София през 1900 г.  В началото на 1904 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му.

 Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд.През есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив. Открит е рак в стомаха в напреднало, безнадеждно състояние. Също рак в жлъчката, освен това — апандисит. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.

 Нека си припомним някой от най-запомнящите се цитати на Йордан Йовков от бележити негови произведения:

  „Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.

Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка - мислеше си той. - Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той Извика

- Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!

И пак се загледа подир каруцата.”  - Из разказа „По жицата”

***

„Хубаво си е то, мойто палто! Пък ако ми е писано, с него и пред Бога мога да се представя. Пък там може да ми дадат друго, златно, тъй да се каже, скъпоценно!"  - Из разказа „Серафим”

***

Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него.” – Из разказа „Женско сърце”

***

„Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна"  - Из разказа „Албена”

***

„Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е!" – Из разказа „Шибил”.

***

„Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората" – Из разказа „Песнта на колелетата”

***

„Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса - змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо?" - Из разказа „Вълкадин говори с бога"

***

„Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш.” – Из разказа „Албена”.

УСТОИ АД е пълноправен член на:


Европейската мрежа за микрофинансиране

Център за микрофинансиране

ФИНАНСИРАНЕТО СЕ ПРЕДОСТАВЯ ПОСРЕДСТВОМ “ЕВРОПЕЙСКИЯ МЕХАНИЗЪМ ЗА МИКРОФИНАНСИРАНЕ ПРОГРЕС”, СЪЗДАДЕН ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

УСТОИ АД е създадено
с подкрепата на: